неопозитивизъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
Философско течение, оформило се през 20-те години на ХХ в. , привържениците на което твърдят, че истинското познание е възможно единствено в рамките на специалните науки и затова виждат основната си задача в анализиране езика на науката; логически позитивизъм; емпиризъм.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-о-по-зи-ти-ви-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | не-о-по-зи-ти-виз-ма | |
| пълен член | не-о-по-зи-ти-виз-мът | |
| мн.ч. | не-о-по-зи-ти-виз-ми | |
| членувано | не-о-по-зи-ти-виз-ми-те | |
| бройна форма | не-о-по-зи-ти-ви-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |