НЕКООРДИНИРАНОСТ

Речник на българския език

некоординѝраност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ко-ор-ди-ни-ра-ност
членувано не-ко-ор-ди-ни-ра-ност-та
мн.ч. не-ко-ор-ди-ни-ра-нос-ти
членувано не-ко-ор-ди-ни-ра-нос-ти-те
звателна форма