НЕИЗПРАВНОСТ

Речник на българския език

неизпра̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • неезправнос
  • неезправнус
  • неесправнос
  • неесправнус
  • неизправнос
  • неизправнус
  • неисправнос
  • неисправнус
  • ниезправнос
  • ниезправнус
  • ниесправнос
  • ниесправнус
  • ниизправнос
  • ниизправнус
  • ниисправнос
  • ниисправнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-из-п-рав-ност
членувано не-из-п-рав-ност-та
мн.ч. не-из-п-рав-нос-ти
членувано не-из-п-рав-нос-ти-те
звателна форма