НЕВОЛНИК

Речник на българския език

нево̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. нево̀лници, м.
1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик.
2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворник, роб.

Грешни изписвания (3)

  • неволнек
  • ниволнек
  • ниволник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-вол-ник
непълен член не-вол-ни-ка
пълен член не-вол-ни-кът
мн.ч. не-вол-ни-ци
членувано не-вол-ни-ци-те
бройна форма не-вол-ни-ци
звателна форма не-вол-ни-ко