НЕБЦЕ

Речник на българския език

небцѐ — съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. небцѐта, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце.

Грешни изписвания (1)

  • нибце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-це
членувано неб-це-то
мн.ч. неб-ца
членувано неб-ца-та

Връзки