НАЧЕТ

Речник на българския език

начѐт некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. начѐти, (два) начѐта, м. Спец. Неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и поради това трябва да се възстановят.

Грешни изписвания (1)

  • нъчет