НАТЯСНО

Речник на българския език

натя̀сно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно.
Хващам (някого) натясно. — Поставям някого в затруднено положение, принуждавам го да извърши нещо, да се съгласи, да си признае.

Грешни изписвания (3)

  • натясну
  • нътясно
  • нътясну