НАТУРАЛИЗАЦИЯ

Речник на българския език

натурализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Приемане на гражданство на чужда страна.
2. Усвояване начина на живот на друг народ. Местното население е подложено на натурализация.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ту-ра-ли-за-ция
членувано на-ту-ра-ли-за-ци-я-та
мн.ч. на-ту-ра-ли-за-ции
членувано на-ту-ра-ли-за-ци-и-те
звателна форма