НАТОВАРЕНОСТ

Речник на българския език

натова̀реност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

натовареността̀, само ед., ж.
1. Положен върху нещо товар. Поради голямата си натовареност камионът вървеше бавно.
2. Заетост. Той е човек с голяма обществена натовареност. Учебна натовареност.

Грешни изписвания (31)

  • натоваренуст
  • натовариност
  • натоваринуст
  • натувареност
  • натуваренуст
  • натувариност
  • натуваринуст
  • нътовареност
  • нътоваренуст
  • нътовариност
  • нътоваринуст
  • нътувареност
  • нътуваренуст
  • нътувариност
  • нътуваринуст
  • натоваренос
  • натоваренус
  • натоваринос
  • натоваринус
  • натуваренос
  • натуваренус
  • натуваринос
  • натуваринус
  • нътоваренос
  • нътоваренус
  • нътоваринос
  • нътоваринус
  • нътуваренос
  • нътуваренус
  • нътуваринос
  • нътуваринус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-то-ва-ре-ност
членувано на-то-ва-ре-ност-та
мн.ч. на-то-ва-ре-нос-ти
членувано на-то-ва-ре-нос-ти-те
звателна форма