НАСЪН

Речник на българския език

насъ̀н — наречие (тип 188) редактиране

Значение

и насъ̀не нареч.
1. По време на сън. Насън мечтае за далечни страни.
2. Ирон. Никога.

Грешни изписвания (1)

  • нъсън

Връзки