НАСТРОЙЧИК

Речник на българския език

настро̀йчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. настро̀йчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • настройчек
  • нъстройчек
  • нъстройчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-т-рой-чик
непълен член нас-т-рой-чи-ка
пълен член нас-т-рой-чи-кът
мн.ч. нас-т-рой-чи-ци
членувано нас-т-рой-чи-ци-те
бройна форма нас-т-рой-чи-ци
звателна форма нас-т-рой-чи-ко