НАСТАВНИЦА

Речник на българския език

наста̀вница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. наста̀вници, ж. Жена наставник.

Грешни изписвания (7)

  • наставнеца
  • наставнецъ
  • наставницъ
  • нъставнеца
  • нъставнецъ
  • нъставница
  • нъставницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тав-ни-ца
членувано нас-тав-ни-ца-та
мн.ч. нас-тав-ни-ци
членувано нас-тав-ни-ци-те
звателна форма нас-тав-ни-це