НАСЛУКА

Речник на българския език

наслу̀ка — наречие (тип 188) редактиране

Значение

и наслу̀ки нареч.
1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата.
2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града.

Грешни изписвания (3)

  • наслукъ
  • нъслука
  • нъслукъ

Връзки