НАМЕСТНИЦА

Речник на българския език

наместница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • намесница

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мес-т-ни-ца
членувано на-мес-т-ни-ца-та
мн.ч. на-мес-т-ни-ци
членувано на-мес-т-ни-ци-те
звателна форма на-мес-т-ни-це