наизу̀ст
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.
Грешни изписвания (3)
- наезуст
- нъезуст
- нъизуст