НАДОМНИЧКА

Речник на българския език

надо̀мничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. надо̀мнички, ж. Жена, която извършва надомна работа.

Грешни изписвания (7)

  • надомнечка
  • надомнечкъ
  • надомничкъ
  • нъдомнечка
  • нъдомнечкъ
  • нъдомничка
  • нъдомничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дом-нич-ка
членувано на-дом-нич-ка-та
мн.ч. на-дом-нич-ки
членувано на-дом-нич-ки-те
звателна форма на-дом-нич-ке