нависо̀ко
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. На голяма височина. Птиците летят нависоко. • Гледам нависоко. Стремя се към издигане в обществото.
• Държа се нависоко. — Големея се, надувам се.
• Държа се нависоко. — Големея се, надувам се.
Грешни изписвания (7)
- навесоко
- навесоку
- нависоку
- нъвесоко
- нъвесоку
- нъвисоко
- нъвисоку