НАБОР

Речник на българския език

на̀бор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. на̀бори, (два) на̀бора, м.
1. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба. Набор 1970 година.
2. Разг. Връстник. Как си, наборе?
прил. на̀борен, на̀борна, на̀борно, мн. на̀борни. Наборна комисия.



мн. на̀бори, (два) на̀бора, м.
1. Текст, подготвен за печатане.
2. Съвкупност от инструменти или други предмети; комплект. Набор за чертане.
3. Гънки на дреха или на друга тъкан; дипли. Пола с набор.

Грешни изписвания (1)

  • набур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бор
непълен член на-бо-ра
пълен член на-бо-рът
мн.ч. на-бо-ри
членувано на-бо-ри-те
бройна форма на-бо-ри
звателна форма на-бо-ре