ЕТИОЛОГИЯ

Речник на българския език

етиоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите.
2. Във философията — наука за причинността.

Грешни изписвания (23)

  • етеологеа
  • етеологеъ
  • етеологея
  • етеологиа
  • етеологиъ
  • етеология
  • етеулогеа
  • етеулогеъ
  • етеулогея
  • етеулогиа
  • етеулогиъ
  • етеулогия
  • етиологеа
  • етиологеъ
  • етиологея
  • етиологиа
  • етиологиъ
  • етиулогеа
  • етиулогеъ
  • етиулогея
  • етиулогиа
  • етиулогиъ
  • етиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ети-о-ло-гия
членувано ети-о-ло-ги-я-та
мн.ч. ети-о-ло-гии
членувано ети-о-ло-ги-и-те
звателна форма