ЕРУПЦИЯ

Речник на българския език

еру̀пция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Изригване на вулкан.

Грешни изписвания (5)

  • ерупцеа
  • ерупцеъ
  • ерупцея
  • ерупциа
  • ерупциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еруп-ция
членувано еруп-ци-я-та
мн.ч. еруп-ции
членувано еруп-ци-и-те
звателна форма