ЕМПИРИК

Речник на българския език

емпирѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. емпирѝци, м. Привърженик на емпиризма.

Грешни изписвания (3)

  • емперик
  • империк
  • импирик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-пи-рик
непълен член ем-пи-ри-ка
пълен член ем-пи-ри-кът
мн.ч. ем-пи-ри-ци
членувано ем-пи-ри-ци-те
бройна форма ем-пи-ри-ци
звателна форма ем-пи-ри-ко