ЕВРОПЕИЗАЦИЯ

Речник на българския език

европеиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Придобиване на европейски вид; европеизиране.

Грешни изписвания (47)

  • европеезацеа
  • европеезацеъ
  • европеезацея
  • европеезациа
  • европеезациъ
  • европеезация
  • европеизацеа
  • европеизацеъ
  • европеизацея
  • европеизациа
  • европеизациъ
  • европиезацеа
  • европиезацеъ
  • европиезацея
  • европиезациа
  • европиезациъ
  • европиезация
  • европиизацеа
  • европиизацеъ
  • европиизацея
  • европиизациа
  • европиизациъ
  • европиизация
  • еврупеезацеа
  • еврупеезацеъ
  • еврупеезацея
  • еврупеезациа
  • еврупеезациъ
  • еврупеезация
  • еврупеизацеа
  • еврупеизацеъ
  • еврупеизацея
  • еврупеизациа
  • еврупеизациъ
  • еврупеизация
  • еврупиезацеа
  • еврупиезацеъ
  • еврупиезацея
  • еврупиезациа
  • еврупиезациъ
  • еврупиезация
  • еврупиизацеа
  • еврупиизацеъ
  • еврупиизацея
  • еврупиизациа
  • еврупиизациъ
  • еврупиизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-пе-и-за-ция
членувано ев-ро-пе-и-за-ци-я-та
мн.ч. ев-ро-пе-и-за-ции
членувано ев-ро-пе-и-за-ци-и-те
звателна форма