ДРУЖИННИК

Речник на българския език

дружинник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дружиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-жин-ник
непълен член дру-жин-ни-ка
пълен член дру-жин-ни-кът
мн.ч. дру-жин-ни-ци
членувано дру-жин-ни-ци-те
бройна форма дру-жин-ни-ци
звателна форма дру-жин-ни-ко