ДОСТАВЧИК

Речник на българския език

доста̀вчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. доста̀вчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител.

Грешни изписвания (3)

  • доставчек
  • дуставчек
  • дуставчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-тав-чик
непълен член дос-тав-чи-ка
пълен член дос-тав-чи-кът
мн.ч. дос-тав-чи-ци
членувано дос-тав-чи-ци-те
бройна форма дос-тав-чи-ци
звателна форма дос-тав-чи-ко