докъдѐто
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. и съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.
Грешни изписвания (7)
- докадето
- докадету
- докъдету
- дукадето
- дукадету
- дукъдето
- дукъдету