ДОКОГА

Речник на българския език

докога̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чакам? Той се интересува докога ще работите.

Грешни изписвания (7)

  • докогъ
  • докуга
  • докугъ
  • дукога
  • дукогъ
  • дукуга
  • дукугъ