док
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
до̀кът, до̀ка, мн. до̀кове, (два) до̀ка, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.
до̀кът, до̀ка, само ед., м. Груб памучен плат за работно облекло.
прил. до̀чен, до̀чена, до̀чено, мн. до̀чени. Дочени панталони.
до̀кът, до̀ка, само ед., м. Груб памучен плат за работно облекло.
прил. до̀чен, до̀чена, до̀чено, мн. до̀чени. Дочени панталони.