ДОВЕРЕНИЧКА

Речник на българския език

довѐреничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. довѐренички, ж. Довереница.

Грешни изписвания (15)

  • доверенечка
  • доверенечкъ
  • довереничкъ
  • доверинечка
  • доверинечкъ
  • довериничка
  • довериничкъ
  • дуверенечка
  • дуверенечкъ
  • дувереничка
  • дувереничкъ
  • дуверинечка
  • дуверинечкъ
  • дувериничка
  • дувериничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-ре-нич-ка
членувано до-ве-ре-нич-ка-та
мн.ч. до-ве-ре-нич-ки
членувано до-ве-ре-нич-ки-те
звателна форма до-ве-ре-нич-ке