ДИСАГИ

Речник на българския език

диса̀ги съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно.
Като агне в дисаги съм. — Много зле съм, в много неизгодно положение съм.
Ненаситен като попски дисаги. — Много ненаситен.

Грешни изписвания (3)

  • десаге
  • десаги
  • дисаге

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. ди-са-ги
членувано ди-са-ги-те