ДИЕЛЕКТРИК

Речник на българския език

диелектрик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-е-лек-т-рик
непълен член ди-е-лек-т-ри-ка
пълен член ди-е-лек-т-ри-кът
мн.ч. ди-е-лек-т-ри-ци
членувано ди-е-лек-т-ри-ци-те
бройна форма ди-е-лек-т-ри-ка
звателна форма