ДЕСТРУКЦИЯ

Речник на българския език

дестру̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • деструкцеа
  • деструкцеъ
  • деструкцея
  • деструкциа
  • деструкциъ
  • диструкцеа
  • диструкцеъ
  • диструкцея
  • диструкциа
  • диструкциъ
  • диструкция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-т-рук-ция
членувано дес-т-рук-ци-я-та
мн.ч. дес-т-рук-ции
членувано дес-т-рук-ци-и-те
звателна форма