ДЕМАРКАЦИЯ

Речник на българския език

демаркация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • демаркациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мар-ка-ция
членувано де-мар-ка-ци-я-та
мн.ч. де-мар-ка-ции
членувано де-мар-ка-ци-и-те
звателна форма