ДЕКОРАТИВНОСТ

Речник на българския език

декоратѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • декоративнуст
  • декорътивност
  • декорътивнуст
  • декуративност
  • декуративнуст
  • декурътивност
  • декурътивнуст
  • дикоративност
  • дикоративнуст
  • дикорътивност
  • дикорътивнуст
  • дикуративност
  • дикуративнуст
  • дикурътивност
  • дикурътивнуст
  • декоративнос
  • декоративнус
  • декорътивнос
  • декорътивнус
  • декуративнос
  • декуративнус
  • декурътивнос
  • декурътивнус
  • дикоративнос
  • дикоративнус
  • дикорътивнос
  • дикорътивнус
  • дикуративнос
  • дикуративнус
  • дикурътивнос
  • дикурътивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ко-ра-тив-ност
членувано де-ко-ра-тив-ност-та
мн.ч. де-ко-ра-тив-нос-ти
членувано де-ко-ра-тив-нос-ти-те
звателна форма