ДВУЛИЧНИК

Речник на българския език

двулѝчник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. двулѝчници, м. Двуличен човек; лицемер.

Грешни изписвания (3)

  • дволичнек
  • дволичник
  • двуличнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-лич-ник
непълен член дву-лич-ни-ка
пълен член дву-лич-ни-кът
мн.ч. дву-лич-ни-ци
членувано дву-лич-ни-ци-те
бройна форма дву-лич-ни-ци
звателна форма дву-лич-ни-ко