ДАРИТЕЛ

Речник на българския език

дарѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

дарѝтелят, дарѝтеля, мн. дарѝтели, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя.

Грешни изписвания (3)

  • даритил
  • дърител
  • дъритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-ри-тел
непълен член да-ри-те-ля
пълен член да-ри-те-лят
мн.ч. да-ри-те-ли
членувано да-ри-те-ли-те
бройна форма да-ри-те-ли
звателна форма да-ри-те-лю