ГЬОН

Речник на българския език

гьон съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гьо̀нът, гьо̀на, само ед., м. Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гьон
непълен член гьо-на
пълен член гьо-нът
мн.ч. гьо-но-ве
членувано гьо-но-ве-те
бройна форма гьо-на
звателна форма