ГРЪНЧАР

Речник на българския език

грънча̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

грънча̀рят, грънча̀ря, мн. грънча̀ри, м. Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия.
прил. грънча̀рски, грънча̀рска, грънча̀рско, мн. грънча̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • гарнчар
  • гранчар
  • гърнчар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грън-чар
непълен член грън-ча-ря
пълен член грън-ча-рят
мн.ч. грън-ча-ри
членувано грън-ча-ри-те
бройна форма грън-ча-ри
звателна форма грън-ча-рю