граматика̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
граматика̀рят, граматика̀ря, мн. граматика̀ри, м. Остар. Граматик (във 2 знач.).
Грешни изписвания (7)
- граматекар
- грамътекар
- грамътикар
- гръматекар
- гръматикар
- гръмътекар
- гръмътикар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гра-ма-ти-кар | |
|---|---|---|
| непълен член | гра-ма-ти-ка-ря | |
| пълен член | гра-ма-ти-ка-рят | |
| мн.ч. | гра-ма-ти-ка-ри | |
| членувано | гра-ма-ти-ка-ри-те | |
| бройна форма | гра-ма-ти-ка-ри | |
| звателна форма | гра-ма-ти-ка-рю | |