ГОТВАЧ

Речник на българския език

готва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. готва̀чи, м. Човек, чиято професия е да готви ястия.

Грешни изписвания (1)

  • гутвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гот-вач
непълен член гот-ва-ча
пълен член гот-ва-чът
мн.ч. гот-ва-чи
членувано гот-ва-чи-те
бройна форма гот-ва-чи
звателна форма гот-ва-чо