ГОЛОТИЯ

Речник на българския език

голотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. голотѝи, ж.
1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак.
2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, които обикновено не се показват пред хората.

Грешни изписвания (7)

  • голотиъ
  • голутиъ
  • голутия
  • гулотиъ
  • гулотия
  • гулутиъ
  • гулутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ло-тия
членувано го-ло-ти-я-та
мн.ч. го-ло-тии
членувано го-ло-ти-и-те
звателна форма