ГОЕН

Речник на българския език

1. го̀ен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

го̀йна, го̀йно, мн. го̀йни, прил. Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно.

Грешни изписвания (1)

  • гоин

2. гоен — мин. страд. прич. м. р.

гоен е производна форма на гоя (мин. страд. прич. м. р.).