ГОДИШНИК

Речник на българския език

годѝшник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. годѝшници, (два) годѝшника, м. Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета.

Грешни изписвания (3)

  • годишнек
  • гудишнек
  • гудишник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-диш-ник
непълен член го-диш-ни-ка
пълен член го-диш-ни-кът
мн.ч. го-диш-ни-ци
членувано го-диш-ни-ци-те
бройна форма го-диш-ни-ка
звателна форма