ГНОСТИК

Речник на българския език

гностик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гнос-тик
непълен член гнос-ти-ка
пълен член гнос-ти-кът
мн.ч. гнос-ти-ци
членувано гнос-ти-ци-те
бройна форма гнос-ти-ци
звателна форма гнос-ти-ко