ГЕНОТИП

Речник на българския език

генотѝп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мед. Съвкупност от всички гени в организма.

Грешни изписвания (3)

  • генутип
  • гинотип
  • гинутип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-но-тип
непълен член ге-но-ти-па
пълен член ге-но-ти-път
мн.ч. ге-но-ти-по-ве
членувано ге-но-ти-по-ве-те
бройна форма ге-но-ти-па
звателна форма