ГАРД

Речник на българския език

гард съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

га̀рдът, га̀рда, мн. га̀рдове, м. Спец.
1. В спортни игри — защитник.
2. Разг. Бодигард, охранител.

Грешни изписвания (1)

  • гарт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гард
непълен член гар-да
пълен член гар-дът
мн.ч. гар-до-ве
членувано гар-до-ве-те
бройна форма гар-да
звателна форма