ВЯТЪРНИЧАВОСТ

Речник на българския език

вятърничавост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • вътърничавост
  • вятърничавос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вя-тър-ни-ча-вост
членувано вя-тър-ни-ча-вост-та
мн.ч. вя-тър-ни-ча-вос-ти
членувано вя-тър-ни-ча-вос-ти-те
звателна форма