ВЪРШИЛО

Речник на българския език

1. Въ̀ршило географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Вършело
  • Вършелу
  • Вършилу

2. вършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вършило е производна форма на върша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вършило е производна форма на върша (мин. деят. св. прич. ср. р.).