ВЪЗПИТАНОСТ

Речник на българския език

възпитаност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпитанос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-пи-та-ност
членувано въз-пи-та-ност-та
мн.ч. въз-пи-та-нос-ти
членувано въз-пи-та-нос-ти-те
звателна форма