ВЛАСТОЛЮБЕЦ

Речник на българския език

властолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • властолюбиц
  • властулюбец
  • властулюбиц
  • влъстолюбец
  • влъстолюбиц
  • влъстулюбец
  • влъстулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-то-лю-бец
непълен член влас-то-лю-бе-ца
пълен член влас-то-лю-бе-цът
мн.ч. влас-то-люб-ци
членувано влас-то-люб-ци-те
бройна форма влас-то-люб-ци
звателна форма влас-то-лю-бе-цо