ВИНЦЕ

Речник на българския език

вѝнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. вѝно

Грешни изписвания (1)

  • винци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вин-це
членувано вин-це-то
мн.ч. вин-ца
членувано вин-ца-та